Never Give Up

3 част

Ема отдавна беше пристигнала в града,но Борис все още не знаеше.Той очакваше с нетърпение да я види или поне да я погледне отдалече без да се доближава до нея,защото се страхуваше да говори или по точно се срамуваше. И двамата продължаваха да се обвиняват един за друг,че един от тях е виновен за раздялата им. Всъщност,наистина беше трудно да се разбере кой беше виновният в случая - дали Ема,като замина към Америка или Борис,че не и попречи да замине,а я остави да прдоължи напред.
 Преди раздялата си или преди Ема да замине те се срещнаха в парка.
 - Обичаш ли ме! - попита Ема.
-  Да, не вярваш, ли .? …                

- Аз просто те попитах.. 

- Но понякога не мога да повярвам

-  Помни: за тебе дал бих всичко мое. Ти така и не разбра. Искам само да те гледам и да те почувствам, не отново да те нараня… Бих дал всичко, за да съживя чувството в теб, което ти изгуби ..а ти какво.!.предаде, това което аз градях…за мен....за теб, за нас...   

- обичах те!

 В този момент Ема се затича и излезе от парка. Това беше последният ден в който те говореха,като двама влюбени.

Прочетете още »

Промото на епизод 3х16

Мисля,че това ще бъде любимият ми епизод от PLL до сега. Спенсър ще бъде на крачка да хване Тоби. Хана ще се бори с някакви бели манекени.

Просот ще бъде ЕПИЧЕН!

Прочетете още »

Never Give Up.

2 част

- Чу ли,че твоята ще идва - каза някой на Борис.
- Моята!? - попита Борис учуден.
- Да Ема ще идват в България.
Когато Борис чу това нещо в него скокна толкова бързо и веднага се успокои. Борис се замисли.
- За какво мислиш? - попита един от приятелите му.
- За нищо! - каза Борис.
- Сигурно е за Ема - каза друг от приятелчетата му.
- Глупости! - каза Борис.
 Доколкото до Ема тя вече трябваше да е пристигнала в България сега сигурно пътуваше към квартала.
 Борис се прибираше към вкъщи и мина покрай един парк,тогава се сети за нещо и се усмихна.
Винаги,когато имаше нещо те се срещаха в този парк.Един се опитваше да успокои другия,като го прегръщаше силно или пък му говореше нещо.Дори,когато Ема каза,че ще пътува към Америка и не иска да се бори за връзка от разстояние отново бяха в този парк. Паркът носеше хубави и лоши спомени и двамата.

Прочетете още »

Never Give Up.

1 част

 - Не знаеш колко ме боли,когато те гледам с друга. Не знаеш как сърцето ми се свива,когато чуя друго момиче да изговаря името си. Втриса ме,само когато разбера,че си говорил с някоя.
Липсват ми дните,когато бяхме заедно..Когато се обичахме.. - това каза Ема на Борис преди да се разделят,всичко това беше преди два месеца. Днес и двамата живееха в два различни живота,вече не деляха един перфектен свят.
 - Обичам я все още! - казваше Борис на приятелите си.
 - Обичам го,но гордостта ми пречи - казваше Ема на приятелките си.
И двамата се обичаха толкова много,макар,че в този момент и двамата бяха на съвсем различни места. Ема живееше с родителите си във Флорида,а Борис в България.
 Вече от два месеца не бяха говорили или писали в Skype.
 Днес те живееха с мисълта,че другия не обича,но всъщност и двамата изгаряха един за друг.
- Обичам те! - винаги казваше Борис,когато на Ема и беше писнало от всичко.
__

- Хайде Ема, приготви се ще изпуснем самолета - каза майка й. Днес тя щеше да се върне в родината си. Беше щастлива,макар да не го показваше. Сърцето й туптеше толкова силно,че отново щеше да види Борис поне за малко.
- Идвам! - каза Ема,като излезе от стаята си един голям розов куфар.
- Взе ли всичко ? Баща ти ще не чака на летището! - каза майка й.
- Да вървим! - подкани я Ема.
 Пристигнаха на летището.Качи ха се на самолета,а той се вдигна във въздуха. С дигането му това даде ново начало на един живот или поне така си мислеше Ема.

Прочетете още »

More than love.

Отново отнсена в поредната книга,Ана не усети кога беше минал денят.Беше неделя,поредният скучен след обед в къщата на Ана.Винга в уикендиде у тях цареше спокойствие.Обикновенно тя четеше някоя книга или разлистваше някое списание,а понякога се опитваше да пише,но нещата никога не и се получваха. Днес тя трябваше да научи,защото утре беше понеделник,началото на седмицата.Тя трябваше да отиде на училище,да изтърпи всички часове и да се върне у тях и отново да седне на канапето,загледала се в редовете на някоя книга. Ана беше различна от остналите,не обичаше да ходи на купони или пък на дискотека.
Ето,че и неделята почти свършваше,този път Ана се беше размърдала малко. Стоеше в кухнята и чакаше вечерята.
 - Ще идват ли леля на гости ? - попита тя майка си.
 - Не знам. Ще трябва да им се обадя. - отговори майка й.
 Вечерята стана готова.Ядоха.
- Имам да уча. - каза Ана и се оттегли,като отиде направо в стаята си.
Седна на леглото и погледна през прозореца. В този момент очите и засияха. Там стоеше Виктор,момчето,което тя харесваше толкова много,а той дори не знаеше за това.Момчето,за което беше писала толкова много разкази,толкова много стихове.

Прочетете още »

Последни минути.

20 част /финална част/


Когато Михаела отвори очи вече беше минало 22 часа.Тя бутна леко Димо и му каза:
- Късно! Трябва да тръгваме! - каза тя.
Димо стана,облякоха се и излязоха от стаята. Вечерта беше хладна и много мрачна. На небето нямаще звезди,а това значеше,че времето няма да бъде хубаво. По улиците беше пусто,а беше едва десет часа вечерта. Уличните лампи осветяваха пътя,по който вървяха Димо и Михаела. А от светлината се очертаваха техните сенки.
- Утре ще се видим ли!? - попита я Димо.
- Разбира се! - каза Михаела.
 След около двадесет минути Михеала беше вече пред блока си,видя,че лампата свети и се качи по стълбите. А Димо продължи да я гледа,как се качва по стълбите и изчезва малко,по малко...
 Димо излезе от блока,профължи да върви по улицата,защото и той трябваше да се прибере!
Когато трябваше да прекоси улицата,за да се появи пред своята улица,една кола с бясна скорост мина,Димо хвана за гърдите.
- За малко щеше да ме блъсне! - каза си той.
 И ето изведнъж се появи друго толкова бърза кола,тогава се чу някакъв писък,някой блъсна нещо. Това нещо беше Димо,точно в този момент,колата се била съзтезавала с миналата преди това кола. И точно когато Димо спря,за да се съвземе малко мина друга с толкова силна скорост..
 След около половин час на мястото имаше линейка,полицаи и хора очевидци.
 - Мъртъв ли е? - попита един  от полицаите!..
- Да изгубил е много кръв! - отогвори лекарят.
 В този момент Михаела не можеше да заспи,тя мислеше,че Димо е добре и сигурно вече си е у тях.
 На сутринта,когато Михаела включи телевизора видя изванредната емисия от новини. Всички говореха '' Момче беше блъснато от пиян шофьор'' . '' Момчето е загинало на място'' и точно,когато показаха снимката на Димо, Михаела извика силно и рухна на земята.
 Това беше историята на Димо и Михаела...Те умираха един за друг..А днес,той стои два метра под земята,а Михаела всеки ден ходи на гроба му,заедно със сина му.Точно онази вечер,когато той умря,тя бе забременяла,а беше толкова млада. Роди хубаво момче...всеки божи ден тя ходеше заедно с него на гроба на баща му,защото знаеше,че по някакъв начин Димо я гледа от горе!

Прочетете още »

Последни минути.

19 част

И двамата седнаха на леглото,което беше пълно с листенца от червени рози,около него по пода имаше запалени свещи.Беше толкова романтично. Тогава Димо  погали Михаела по лицето и бавно слизаше към врата.След малко започна да я целува по врата,като тя бавно разкопчаваше ризата му.С леки движения той свали и блузата й,разкопча сутиена й,а тя бавно се облегна назад.Димо свали ризата си и легна върху Михаела,започна да я целува по устните,след това слезе към врата,после към гърдите й. Михаела издишаше,харесваше й. В леки и плавни движения Димо разкопчаваше дънките си и след време пода бяха разхвърлени дрехи. Отново онази болка прониза Михаела..отново тя усети онази щастлива болка,от която цялото и тяло изтръпваше. Димо я целуваше толкова ненаситно,а Михаела отвръщаше на тези дяволски целувки с младежка ненаситност. И след малко тя усети нещо да я пронизва между бедрата,Михаела изпъна глава назад и гледаше Димо със замаян поглед .И ето не след дълго и двамата бяха голи,обвити в бял чаршаф. По лицата им се четеше задоволеност.
- Най-хубавият ми ден в живота! - каза Михаела,като гледаше в тавана.
- И моя! - каза Димо.
- Не искам да свърша никога! - каза Михаела.
 След малко и двамата станаха от леглото облякоха се,целунаха се отново и излязоха.

Прочетете още »