Михаела се затича и прегърна Димо,стисна го толкова силно.
- Какво търсиш тук? - прошепна му тя.
- Търся отговор! Защо ме отбягваш? - попита Димо.
- Просто се нуждаех от време!
- Разбирам те! Всеки се нуждае от време да премисли нещата отначало и да вземе вярно решение,ти успя ли да решиш,дали ще продължиш с мен или бяхме до тук? - по гласа на Димо се разбираше,че му беше дошло до гуша от това.
Михаела го погледна с тъжен поглед,насочи очите си в неговите и му каза:
- Избрах теб още в началото! Още тогава бях сигурна,че ти си човека,за когото сърцето ми бие!
Когато Димо чу тези красиви думи той я прегърна.
- Ти си моето момиче! - прошепна той.
- Влез вътре! - покани го Михаела. Майка й я нямаше,Михаела беше сама в апартамента.
Бавно започна да разкопчава ризата му,после спусна ръцете си надолу.Димо я приближи към себе си,съблече блузата и,разкопча сутиена й.
- Сигурна ли си? - попита я той.
- Да! - каза Михаела,тя беше готова да му се отдаде напълно.Тогава и двамата отидоха в нейната стая,като не преставаха да се целуват. Михаела легна на леглото,а Димо се приближи и легна върху нея. Изведнъж се чу лек писък,Михаела беше хванала чаршафите и стискаше ръцете си. Очите и се бяха напълнили със сълзи,болеше я,но всъщност тази болка беше красива,беше изпълнена с чувства и любов!