1 част
- Не знаеш колко ме боли,когато те гледам с друга. Не знаеш как сърцето ми се свива,когато чуя друго момиче да изговаря името си. Втриса ме,само когато разбера,че си говорил с някоя.
Липсват ми дните,когато бяхме заедно..Когато се обичахме.. - това каза Ема на Борис преди да се разделят,всичко това беше преди два месеца. Днес и двамата живееха в два различни живота,вече не деляха един перфектен свят.
- Обичам я все още! - казваше Борис на приятелите си.
- Обичам го,но гордостта ми пречи - казваше Ема на приятелките си.
И двамата се обичаха толкова много,макар,че в този момент и двамата бяха на съвсем различни места. Ема живееше с родителите си във Флорида,а Борис в България.
Вече от два месеца не бяха говорили или писали в Skype.
Днес те живееха с мисълта,че другия не обича,но всъщност и двамата изгаряха един за друг.
- Обичам те! - винаги казваше Борис,когато на Ема и беше писнало от всичко.
__
- Хайде Ема, приготви се ще изпуснем самолета - каза майка й. Днес тя щеше да се върне в родината си. Беше щастлива,макар да не го показваше. Сърцето й туптеше толкова силно,че отново щеше да види Борис поне за малко.
- Идвам! - каза Ема,като излезе от стаята си един голям розов куфар.
- Взе ли всичко ? Баща ти ще не чака на летището! - каза майка й.
- Да вървим! - подкани я Ема.
Пристигнаха на летището.Качи ха се на самолета,а той се вдигна във въздуха. С дигането му това даде ново начало на един живот или поне така си мислеше Ема.
Липсват ми дните,когато бяхме заедно..Когато се обичахме.. - това каза Ема на Борис преди да се разделят,всичко това беше преди два месеца. Днес и двамата живееха в два различни живота,вече не деляха един перфектен свят.
- Обичам я все още! - казваше Борис на приятелите си.
- Обичам го,но гордостта ми пречи - казваше Ема на приятелките си.
И двамата се обичаха толкова много,макар,че в този момент и двамата бяха на съвсем различни места. Ема живееше с родителите си във Флорида,а Борис в България.
Вече от два месеца не бяха говорили или писали в Skype.
Днес те живееха с мисълта,че другия не обича,но всъщност и двамата изгаряха един за друг.
- Обичам те! - винаги казваше Борис,когато на Ема и беше писнало от всичко.
__
- Хайде Ема, приготви се ще изпуснем самолета - каза майка й. Днес тя щеше да се върне в родината си. Беше щастлива,макар да не го показваше. Сърцето й туптеше толкова силно,че отново щеше да види Борис поне за малко.
- Идвам! - каза Ема,като излезе от стаята си един голям розов куфар.
- Взе ли всичко ? Баща ти ще не чака на летището! - каза майка й.
- Да вървим! - подкани я Ема.
Пристигнаха на летището.Качи ха се на самолета,а той се вдигна във въздуха. С дигането му това даде ново начало на един живот или поне така си мислеше Ема.
Няма коментари:
Публикуване на коментар