Последни минути

18 част

След около двадесет минути Михаела и Димо пристигнаха на мястото,където беше изненадата или поне Михаела се надяваше да бъде там. Сградата беше стара,приличаше на някакъв театър или нещо като стар кино салон. Михаела погледа Димо,а той само и се усмихна леко.
- Да влизаме ! - подкани я той.
- Добре! - каза Михаела учудено. Когато влязоха,коридора беше празен,тъмен и мрачен,а беше слънчево. Всичко това все повече и повече караше Михаела да се чуди какво е това. В края на тъмният коридор имаше една червена врата.
 - Затвори си очите! - каза й Димо.
 Михаела ги затвори,а Димо я хвана за ръка и я целуна по бузата,отвори вратата бавно и с бавни стъпки Михаела влизаше навътре.
 - Отвори си очите! - каза Димо.
В този момент,Михаела отвори очите си и избухна в сълзи.Плачеше от радост.
- Харесва ли ти? - попита я Димо.
Тя го прегърна толкова силно.
- Да,благодаря ти! - каза тя,като продължаваше да го прегръща и целува. Наистина,този момент беше красив.Стаята беше пълна с рози,свещи и едно сърце,облепено с техни снимки. На сърцето се виждаше замяната Михаела и щастливия Димо.
 Димо затвори вратата.
- Нека денят бъде наш. - каза той.