More than love.

Отново отнсена в поредната книга,Ана не усети кога беше минал денят.Беше неделя,поредният скучен след обед в къщата на Ана.Винга в уикендиде у тях цареше спокойствие.Обикновенно тя четеше някоя книга или разлистваше някое списание,а понякога се опитваше да пише,но нещата никога не и се получваха. Днес тя трябваше да научи,защото утре беше понеделник,началото на седмицата.Тя трябваше да отиде на училище,да изтърпи всички часове и да се върне у тях и отново да седне на канапето,загледала се в редовете на някоя книга. Ана беше различна от остналите,не обичаше да ходи на купони или пък на дискотека.
Ето,че и неделята почти свършваше,този път Ана се беше размърдала малко. Стоеше в кухнята и чакаше вечерята.
 - Ще идват ли леля на гости ? - попита тя майка си.
 - Не знам. Ще трябва да им се обадя. - отговори майка й.
 Вечерята стана готова.Ядоха.
- Имам да уча. - каза Ана и се оттегли,като отиде направо в стаята си.
Седна на леглото и погледна през прозореца. В този момент очите и засияха. Там стоеше Виктор,момчето,което тя харесваше толкова много,а той дори не знаеше за това.Момчето,за което беше писала толкова много разкази,толкова много стихове.