3 част
Ема отдавна беше пристигнала в града,но Борис все още не знаеше.Той очакваше с нетърпение да я види или поне да я погледне отдалече без да се доближава до нея,защото се страхуваше да говори или по точно се срамуваше. И двамата продължаваха да се обвиняват един за друг,че един от тях е виновен за раздялата им. Всъщност,наистина беше трудно да се разбере кой беше виновният в случая - дали Ема,като замина към Америка или Борис,че не и попречи да замине,а я остави да прдоължи напред.
Преди раздялата си или преди Ема да замине те се срещнаха в парка.
- Обичаш ли ме! - попита Ема.
- Да, не вярваш, ли .? …
- Аз просто те попитах..
- Но понякога не мога да повярвам
- Помни: за тебе дал бих всичко мое. Ти така и не разбра. Искам само да те гледам и да те почувствам, не отново да те нараня… Бих дал всичко, за да съживя чувството в теб, което ти изгуби ..а ти какво.!.предаде, това което аз градях…за мен....за теб, за нас...
- обичах те!
В този момент Ема се затича и излезе от парка. Това беше последният ден в който те говореха,като двама влюбени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар