Последни минути.

Михаела и Димо вървяха заедно,хванати за ръка по улицата,която беше покрита с жълти есенни листа. И двамата се гледаха толкова влюбено,държейки се за ръка те затвърждаваха връзката си.
По едно време Михаела видя една книжарница и каза на Димо:
- Изчакай след малко идвам! - и влезе в книжарницата. След малко излезе с една тетрадка и се отправи към Димо.
- За какво ти е пък тетрадка? - засмя се Димо ..
- Трябва ми! - каза Михаела и започна да се смее.

Те отново се хванаха за ръце и тръгнаха по пътя. След малко бяха пред къщата на Михаела,Димо я целуна,а тя влезе навътре.
- Ще ядеш ли нещо? -попита я майка и.
- Не.. в стаята съм си? - каза Михаела и се качи по стълбите.
Когато влезе в стаята си тя седна на стола до бюрото си отвори тетрадката и написа с маркер ''Mihaela's diary''.
Беше решила да си води дневник.

Отвори на втората страница и започна да пише..
''Понякога искаме да кажем на човек много неща,но се страхуваме дали ще ги разбере правилно''. Написа това,като заглавие след това продължи да пише надолу..

12.02.2011г.
.Беше поредният страхотен ден с Димо,никакви проблеми,никакъв Иво..Отново ми каза,че ме обича,зарадвах се....
Скоро е свети Валентин дали ще ми купи нещо .. :Д