Последни мунити

17 част

 След онзи така порочен за тях ден,на утрешния ден се срещнаха след училище в кафето. Михаела беше с приятелки,а Димо с приятели. И двамата се гледаха така ненаситно и такъв пламък гореше в очите им,от които човек можеше да прочете много любов и да види много пламнали чувства. Тяхната любов беше толкова красива,а същевременно и тъжна. Димо все още не беше сигурен в чувствата на Михаела до вчера,когато за пръв път тя се превърна в жена,а той в мъж. Те вече не бяха невинните ученици,момчето и момичето.
 След онзи греховен ден много неща се промениха. Няколко часа сгушена в прегръдките на Димо и бяха достатъчни да осъзнае няколко важни за нея неща.Първо,тя се увери,че не е постъпила грешно.И вече беше уверена,че Димо е всичко за нея. Тя беше готова да започне на ново,да затвори всички лоши спомени и да се отдаде на живота заедно с Димо. Тя го заслужаваше.
 - Михаела! - каза някой. Тя се обърна и видя Димо,усмихна се и стана.
- Трябва да поговорим - продължи той. По тона му разбра,че нещо има или се е случило. Тя го хвана за ръката,взе си чантата и заедно излязоха от кафето. Седнаха на първата видяна от тях пейка:
- Е,какво има? - попита Михаела. Димо я погледна.
- Как се чувстваш от вчера? - попита я той.
- Щастлива!
 Когато Димо чу тези думи се усмихна,погледна я и каза:
 - Обичам те!..