Последни минути.

20 част /финална част/


Когато Михаела отвори очи вече беше минало 22 часа.Тя бутна леко Димо и му каза:
- Късно! Трябва да тръгваме! - каза тя.
Димо стана,облякоха се и излязоха от стаята. Вечерта беше хладна и много мрачна. На небето нямаще звезди,а това значеше,че времето няма да бъде хубаво. По улиците беше пусто,а беше едва десет часа вечерта. Уличните лампи осветяваха пътя,по който вървяха Димо и Михаела. А от светлината се очертаваха техните сенки.
- Утре ще се видим ли!? - попита я Димо.
- Разбира се! - каза Михаела.
 След около двадесет минути Михеала беше вече пред блока си,видя,че лампата свети и се качи по стълбите. А Димо продължи да я гледа,как се качва по стълбите и изчезва малко,по малко...
 Димо излезе от блока,профължи да върви по улицата,защото и той трябваше да се прибере!
Когато трябваше да прекоси улицата,за да се появи пред своята улица,една кола с бясна скорост мина,Димо хвана за гърдите.
- За малко щеше да ме блъсне! - каза си той.
 И ето изведнъж се появи друго толкова бърза кола,тогава се чу някакъв писък,някой блъсна нещо. Това нещо беше Димо,точно в този момент,колата се била съзтезавала с миналата преди това кола. И точно когато Димо спря,за да се съвземе малко мина друга с толкова силна скорост..
 След около половин час на мястото имаше линейка,полицаи и хора очевидци.
 - Мъртъв ли е? - попита един  от полицаите!..
- Да изгубил е много кръв! - отогвори лекарят.
 В този момент Михаела не можеше да заспи,тя мислеше,че Димо е добре и сигурно вече си е у тях.
 На сутринта,когато Михаела включи телевизора видя изванредната емисия от новини. Всички говореха '' Момче беше блъснато от пиян шофьор'' . '' Момчето е загинало на място'' и точно,когато показаха снимката на Димо, Михаела извика силно и рухна на земята.
 Това беше историята на Димо и Михаела...Те умираха един за друг..А днес,той стои два метра под земята,а Михаела всеки ден ходи на гроба му,заедно със сина му.Точно онази вечер,когато той умря,тя бе забременяла,а беше толкова млада. Роди хубаво момче...всеки божи ден тя ходеше заедно с него на гроба на баща му,защото знаеше,че по някакъв начин Димо я гледа от горе!