Never Give Up

3 част Ема отдавна беше пристигнала в града,но Борис все още не знаеше.Той очакваше с нетърпение да я види или поне да я погледне отдалече без да се доближава до нея,защото се страхуваше да говори или по точно се срамуваше. И двамата продължаваха да се обвиняват един за друг,че един от тях е виновен за раздялата им. Всъщност,наистина беше трудно да се разбере кой беше виновният в случая - дали Ема,като...

Прочетете още »

Промото на епизод 3х16

Мисля,че това ще бъде любимият ми епизод от PLL до сега. Спенсър ще бъде на крачка да хване Тоби. Хана ще се бори с някакви бели манекени. Просот ще бъде ЕПИЧЕН!...

Прочетете още »

Never Give Up.

2 част - Чу ли,че твоята ще идва - каза някой на Борис. - Моята!? - попита Борис учуден. - Да Ема ще идват в България. Когато Борис чу това нещо в него скокна толкова бързо и веднага се успокои. Борис се замисли. - За какво мислиш? - попита един от приятелите му. - За нищо! - каза Борис. - Сигурно е за Ема - каза друг от приятелчетата му. - Глупости! - каза Борис.  Доколкото до Ема тя вече...

Прочетете още »

Never Give Up.

1 част  - Не знаеш колко ме боли,когато те гледам с друга. Не знаеш как сърцето ми се свива,когато чуя друго момиче да изговаря името си. Втриса ме,само когато разбера,че си говорил с някоя. Липсват ми дните,когато бяхме заедно..Когато се обичахме.. - това каза Ема на Борис преди да се разделят,всичко това беше преди два месеца. Днес и двамата живееха в два различни живота,вече не деляха един...

Прочетете още »

More than love.

Отново отнсена в поредната книга,Ана не усети кога беше минал денят.Беше неделя,поредният скучен след обед в къщата на Ана.Винга в уикендиде у тях цареше спокойствие.Обикновенно тя четеше някоя книга или разлистваше някое списание,а понякога се опитваше да пише,но нещата никога не и се получваха. Днес тя трябваше да научи,защото утре беше понеделник,началото на седмицата.Тя трябваше да отиде на училище,да...

Прочетете още »

Последни минути.

20 част /финална част/ Когато Михаела отвори очи вече беше минало 22 часа.Тя бутна леко Димо и му каза: - Късно! Трябва да тръгваме! - каза тя. Димо стана,облякоха се и излязоха от стаята. Вечерта беше хладна и много мрачна. На небето нямаще звезди,а това значеше,че времето няма да бъде хубаво. По улиците беше пусто,а беше едва десет часа вечерта. Уличните лампи осветяваха пътя,по който вървяха...

Прочетете още »

Последни минути.

19 част И двамата седнаха на леглото,което беше пълно с листенца от червени рози,около него по пода имаше запалени свещи.Беше толкова романтично. Тогава Димо  погали Михаела по лицето и бавно слизаше към врата.След малко започна да я целува по врата,като тя бавно разкопчаваше ризата му.С леки движения той свали и блузата й,разкопча сутиена й,а тя бавно се облегна назад.Димо свали ризата си и...

Прочетете още »

Последни минути

18 част След около двадесет минути Михаела и Димо пристигнаха на мястото,където беше изненадата или поне Михаела се надяваше да бъде там. Сградата беше стара,приличаше на някакъв театър или нещо като стар кино салон. Михаела погледа Димо,а той само и се усмихна леко. - Да влизаме ! - подкани я той. - Добре! - каза Михаела учудено. Когато влязоха,коридора беше празен,тъмен и мрачен,а беше слънчево....

Прочетете още »

Последни минути

17 част Михаела го прегърна силно,целуна го и му каза: - И аз те обичам! - беше сигурна в думите си. - За какво искаше да говорим? - попита Михаела. - Няма значение! - каза Димо. - Е,как така? - възрази Михаела. - Няма значение,искаш ли хот-дог? - попита Димо и стана от пейката. - Не! - каза Михаела. Явно Димо се беше отказал да пита каквото и да е било.  В следващите дни,седмици,месеци между...

Прочетете още »

Последни мунити

17 част  След онзи така порочен за тях ден,на утрешния ден се срещнаха след училище в кафето. Михаела беше с приятелки,а Димо с приятели. И двамата се гледаха така ненаситно и такъв пламък гореше в очите им,от които човек можеше да прочете много любов и да види много пламнали чувства. Тяхната любов беше толкова красива,а същевременно и тъжна. Димо все още не беше сигурен в чувствата на Михаела...

Прочетете още »

Михаела се затича и прегърна Димо,стисна го толкова силно. - Какво търсиш тук? - прошепна му тя. - Търся отговор! Защо ме отбягваш? - попита Димо. - Просто се нуждаех от време! - Разбирам те! Всеки се нуждае от време да премисли нещата отначало и да вземе вярно решение,ти успя ли да решиш,дали ще продължиш с мен или бяхме до тук? - по гласа на Димо се разбираше,че му беше дошло до гуша от това. Михаела...

Прочетете още »