Последни минути.

Няколко седмици по-късно..

Телефона на Михаела звънна,тя погледна Димо и му каза:
- Трябва да говоря,но насаме!
Димо разбра,че трябваше да се отдръпне и това и стори.
След кратък телефонен разговор Михаела прибра телефона си  и отиде към Димо.
- Какво ти има? - попита го Михаела.
- На мен ли?
- Да.
- Нищо.
- Да бе.. говорех с майка ми.. тя все още мисли,че нямам гадже,тоез не знае за теб!

Димо се натъжи!
- Но.. - опита да каже нещо,но реши да мълчи.
Михаела не му обърна внимание,хвана го за ръка и седнаха на една пейка.Изведнъж тя скочи и седна с скута му,като започна да го целува.
- Не искам! - каза Димо,като се отдръпна.
-Защо? - попита Михаела.
Той не каза нищо.
- Обичаш ли ме? - попита го тя.
- Да.
- До кога ще ме обичаш?
- До края.
- А след края?
- От начало! - каза Димо.

Михаела се усмихна широко,погледна го в очите и започна да плаче.
- Какво ти има? - попита я Димо.
- Нашата връзка не се основа на доверие.. - каза тя.
- Но .. как ..?
- Виждаш ли,дори не можеш да ми отговориш на това. Мисля,че не ми вярваш.. - каза тя.
- Вярвам ти,но от случилото се..

''Денят след първият учебен ден Иво звънна на Михаела и и каза,че я обича. А тя разбира се му затвори.След това той срещна Димо и го заплаши,че ще го пребие,ако се занимава още с нея. Димо каза на Михаела и оттогава и двамата не са спокойни.''

- Забрави го! Нашата любов е неописуема,тя е нещо,което никой не може да ни забрани.
Димо се усмихна и погледна погледа и.
- Обичам те! - каза Михаела.
- Обичам те! - повтори Димо.