Последни минути

II глава

Михаела слезе на долния етаж заедно с непознатото за нея момче.Тя вдигна дясната си ръка и му посочи апартамента,който търсеше. Той съвсем бавно и нежно се доближи до нея и свали ръката и.
- Недей! Не сочи с пръст,не е хубаво! - прошепна момчето.
 Допира на мъжка плът върху кожата на Михаела остави следа в съзнанието и.Никой друг не я беше докосвал така преди,дори и Иво.
- Как се казваш  ? -попита го Михаела.
- За теб може да съм просто Димо! - каза той,като подаде ръката си,за да се здрависа със нея.
''Димо колко хубаво име'' помисли си тя.Михаела чу,че някой слиза от горният етаж и се забърза.
- Дано някой ден отново се срещнем? - каза Димо!

 Михаела го погледна и не отговори нищо.Видя черните му очи и леки тръпчинки се образуваха по бузите и от нейната усмивка.Засмя се и тръгне без да каже нищо.
Димо продължи да я гледа макар и в гръб.Черните му очи,приличащи на нощта започнаха да блестят,а Михаела докосна дланта си,където той преди малко я беше докоснал,слизайки по мраморните стълби.