Последни минути.

- Wow - каза Михаела.
Димо само се усмихна и наведе глава,срамуваше се,но беше честен.
- Влюбен си в мен?
- Да. - отговори Димо.
- Но ти не ме познаваш! - каза Михаела.
- Дали?
- Да! - каза тя със сигурност. Вътрешно тя беше щастлива,тя също изпитваше топли чувства към Димо,но никога нямаше да си го признае.
Оставаха 10 минути,до започването на първият учебен ден.
- Да тръгваме! - възкликна Михаела. - Ще закъснеем.
И двамата станаха с усмивка от масата и тръгнаха към улицата.
Димо доближи съвсем нарочно ръката си до нейната и и се усмихна. И двамата пристигнаха в училището хванати за ръце,всички погледи бяха вперени в най-популярното момиче в училището - Михаела. Тя помагаше на хората,даваше им съвети,подкрепяше ги.
Всички се чудеха какво точно се крие зад нейната усмивка,дали е щастлива или това е поредният фалшив признак за щастие.
- Защо всички ни гледат? - попита Димо.
- Дълга история! Някой ден ще ти разкажа,а сега да продължим да вървим без да се издаваме! - каза Михаела.
Димо я погледна,видя сигурността в очите и,издаващи топлина и кураж.Стисна я силно за ръката и продължиха да вървят.
- Кой е този,това със сигурност не е Иво - шептяха учениците.
Иво също беше намерил ново гадже - Ема от 10 клас.Така той си мислеше,че Михаела ще го ревнува и ще се върне при него.
Михаела и Димо вървяха по каменистия път в двора на училището и там сред многото лица видяха Иво,заедно с Ема,прегърнати.
Очите на Михаела се напълниха с ненавист,не можеше да повярва,че той е причинил това.
Тя хвана Димо и го целуна.