Последни минути.

Иво видя кака Михаела целува Димо толкова силно и истинско.Ядоса се,блъсна Ема и тръгна към тях.
- Какво по дяволите правиш?
- Аз ли!? - попита Михаела.
- Да ти! Скъсахме и си намери друг! 
Когато Димо чу тези думи,му стана тежко.
- Остави я! - каза Димо.
- Ти пък кой си? - каза Иво ядосан.
- Човекът,който я обича и е готов на всичко за нея! - отговори Димо.
Иво започна да се смее.
- Значи избра него,пред мен? - обърна се към момичето.
- Да..едва сега осъзнах,че той ме обича!  - каза Михаела.
- Не е свършило! - каза Иво и се оттегли назад.

- Кой е този? - попита я Димо.
Михаела не отговори беше изпълнена с гняв и омраза към Иво. Цялото училище ги видя.
- Прегърни ме! - каза Михаела. Димо протегна ръце и я прегърна.Останаха така цели десет минути.Очите на Михаела се напълниха със сълзи,съжаляваше за случилото се.

Директорът каза няколко думи и подкани учениците да влезнат в училището.

- Ще се видим после. - каза Михаела. Димо беше в другия клас ''12 б''. Той се отдели от нея и тръгна със своите съученици. 

- Кой е той ? - попита Соня (приятелка на Михаела).
- Димо! 
- Защо не си с Иво?
- Разбрах,че не ме обича. Беше ми трудно да го накарам да ме мрази.Трябваше да лъжа, да се преструвам и да отчупвам парче от сърцето си, но така беше най-добре за него, а..може би и за мен.