История (част6)

‎/6/

Момчето не спираше да я търси в продължение на месец, а тя постоянно го отбягваше, мислеше си,че той рано или късно ще се откъсне от нея и не искаше да му дава напразни надежди,че биха могли да бъдат отново заедно... Той искаше да си останат поне,ако не друго само приятели,а тя ужасно наранена,зарради ината си ,. си казваше,че това няма как да стане, защото знаеше,че той не е като всички останали, но все пак знаеше и, че е сбъркала в това да го остави.. . Момчето постоянно напираше да се видят, а тя си мислеше, че ако отново излезе с него ще се разплаче,а не искаше никой да я вижда как плаче,защото и се носеше славата на момичето,което няма чувства...В един октомврийски студен ден обаче.., На път за вкъщи тя си мислеше за моментите, които бяха прекарали заедно... Осъзна,че наистина го обича и й лиспва...Вървеейки започна да вали, а заедно с небето се разплака и тя. Реши да му каже, какво изпитва, макар да знаеше,че той ще е твърде горд и същевремено наранен от факта,че тя се подигра с него и няма да я разбере..