История (част4)

Дойде момента, в който щяха да се видят отново, вече неслучайно... Побърза, за да отиде на уговореното място в точния час, а не както по принцип правеше - да закъснява. Той стоеше там с прекрасната си усмивка и красиво начупената черна коса.... Беше неловко и за двамата, понеже бяха ужасно срамежливи, той каза "Здравей", тя плахо отвърна "Здравей, извинявай за закъснението", както по принцип правеше без да се усети, че не е закъсняла изобщо.. Той се засмя и каза, че дори е подранила с няколко минути,а той е стоял там цели 10, защото нямал търпение да я види... Вървяха и се усмихваха, говореха с часове на най-различни теми и тя каза,че трябва да се прибира, защото има вечерен час, той благоволи да я изпрати и я прегърна,.. Тя не искаше да го пуска и той се сети за обещанието, което тя му беше дала, а именно като се видят, да го прегръща докато не го задуши... Последваха още няколко прегръдки и усмивки и тя каза,че наистина закъснява и трябва да се качва... Благодари му за хубавата вечер и се прибра. След около по-малко от час получи sms oт него "Това беше най-прекрасната разходка, надявам се да не е последна. Вече ми липсваш.". Тя се усмихна написа му, че той също и липсва и си легна да спи...