История (Част5)

‎/5/

На следващия ден излязоха отново... Стоейки облегнати на гърба на другия гледаха звездите и говореха за любовта, за онази любов, която те изпепелява, но ти нямаш сили да направиш нищо и просто изгаряш от щастие... Погледнаха се в очите и сякаш щеше да последва целувка, но телефона й звънна, беше баща й, каза й,че трябва да се прибира, защото било станало прекалено късно... Тя плахо се извини на момчето й прошепна,че трябва да тръгва... По пътя той каза: "Ръцете ми са като лед", а тя знаеше,че той просто иска да я хване за ръка... Докосна ръката му и си мислеше,че наистина говори истината, а не просто предтекст, за да хване нейната... Стигнаха до блока,където живееше баба й, прегърнаха се, благодариха си за хубавата вечер и последва целувка... Най-сладката целувка, която тя беше усещала някога, това беше първата им целувка, той прошепна: "Искам ти да бъдеш моето коте", а тя отговори "Само,ако ти бъдеш моето". Усмихваха се,целунаха се още веднъж и тя каза,че колкото и да не и се иска моментът да свърши се налага.... Така започна всичко между тях, от кратка зарибявка, до истинска любов.... Никой от двамата не подозираше,че човекът срещу него ще бъде толкова важен и ценен... Страхуваха се от това да не изгубят човека до себе си, както и стана след около месец... Тя просто притеснена за това,че знае толкова малко неща за него, но и същевременно толкова хлътнала... Една мисъл обаче разяждаше съзнанието й... Мисълта,че той е по-голям от нея и е с нея само , за да има някаква полза от това... Историята в този миг свърши... Всеки пое по собстения си път сам...