Нана излезе от училището по-рано,защото се чувстваше зле.Красивите и сини очи бяха изпълнени със сълзи.Тя отново си спомни за момчето от миналата вечер и отново изникна в съзнанието и. Мина покрай месарницата на Ед,на която висеше надпис ''Продава се''.Ед беше много специален за Нана,защото той винаги помагаше на баща и.Погледна през прозореца и видя петно от кръв..отново видя момчето.Тя не можа да се успокои докато до нея не се приближи той(момчето от снощи).
- Здравей,напоследък доста се заглеждаш в мен - каза момчето,като се усмихна.
- Аз ли? - отговори Нана,като продължаваше да го гледа,сякаш беше видяла истински призрак.
- Аз съм Том и съм тук от скоро - продължи той.
- Приятно ми е,аз съм Нана - усмихна се тя.
Заедно тръгнаха по улицата,която водеше към къщата на Нана. Том се усмихваше,но Нана започна да се съмнява в това загадъчно момче. Стигнаха до къщата на Нана и тя каза:
- Аз бях до тук време е да се прибирам.
- Довиждане - каза Том.
Тя бе щастлива влезна легна в стаята си и започна да учи,като си мислеше за него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар