История (Част2)

/2/

Тролея тръгна, а тя стоеше там, гледайки го как отминава и сякаш знаеше,че момчето също я гледа... Тръгна към вкъщи ужасно замаяна от усмивката му и започна да си мисли: "Ами, ако това е той, ако това любовта на живота ми, аз така ли ще я пусна да си отиде?!".. Не можеше дори за миг да си помисли за нещо друго, освен него... Прибра се вкъщи, хапна, написа си домашната и легна на леглото си, за да чете книга.., Прочете първите няколко изречения от последната глава, която предната вечер си беше наумила да завърши на следващия ден и спря... Усети, че няма как да се съсредоточи, в съзнанието й беше замръзнал погледа му... Затвори книгата и се опита да заспи., последната мисъл, която беше нахлула и не излизаше от главата й беше за него... Заспа спокойно, сякаш знаеше,че ще го види в страната на сънищата... На сутринта се събуди с усмивка, вярваше,че скоро пак ще го срещне и вече ще се запознаят... Стана от леглото, оправи се и тръгна към училище... Още почти сънена тя видя тролея, в който се бяха срещнали и се усмихна... Беше дълъг ден, натоварена от суматохата със съучениците й тя тръгна към вкъщи, мислеше си какво би направила,ако точно сега го види... Тя имаше вид на ужасно уморено момиче , с рошава коса и размазан грим... Пътят от училището й, до мястото, където живееше не беше никак дълъг, напротив само около трийсетина минути път... Разочарована, че не го е видяла отново се прибра вкъщи, но с усмивка... Продължаваше да вярва, че ще го види отново... Седна пред компютъра си, провери си профила в социалната мрежа и видя рикуест от него, първоначално си мислеше, че сънува и, че това не може да се случва, понеже до този момент той не знаеше името й, но ето, че тя го прие и той и писа "Някой казвал ли ти е, че имаш прекрасна усмивка?" И, за да не прозвучи толкова налудничево и надуто от нейна страна тя отговори "Често го чувам, но не знам какво и е прекрасното, прекрасна е, както твоята"... Усмихвайки се, продължиха да си пишат, той разбра за хобитата й, тя пък си мислеше,че има твърде много съвпадения, но все пак бе щастлива от това, че сега си пише с него...