Последни минути.

Няколко седмици по-късно..

Телефона на Михаела звънна,тя погледна Димо и му каза:
- Трябва да говоря,но насаме!
Димо разбра,че трябваше да се отдръпне и това и стори.
След кратък телефонен разговор Михаела прибра телефона си  и отиде към Димо.
- Какво ти има? - попита го Михаела.
- На мен ли?
- Да.
- Нищо.
- Да бе.. говорех с майка ми.. тя все още мисли,че нямам гадже,тоез не знае за теб!

Димо се натъжи!
- Но.. - опита да каже нещо,но реши да мълчи.
Михаела не му обърна внимание,хвана го за ръка и седнаха на една пейка.Изведнъж тя скочи и седна с скута му,като започна да го целува.
- Не искам! - каза Димо,като се отдръпна.
-Защо? - попита Михаела.
Той не каза нищо.
- Обичаш ли ме? - попита го тя.
- Да.
- До кога ще ме обичаш?
- До края.
- А след края?
- От начало! - каза Димо.

Михаела се усмихна широко,погледна го в очите и започна да плаче.
- Какво ти има? - попита я Димо.
- Нашата връзка не се основа на доверие.. - каза тя.
- Но .. как ..?
- Виждаш ли,дори не можеш да ми отговориш на това. Мисля,че не ми вярваш.. - каза тя.
- Вярвам ти,но от случилото се..

''Денят след първият учебен ден Иво звънна на Михаела и и каза,че я обича. А тя разбира се му затвори.След това той срещна Димо и го заплаши,че ще го пребие,ако се занимава още с нея. Димо каза на Михаела и оттогава и двамата не са спокойни.''

- Забрави го! Нашата любов е неописуема,тя е нещо,което никой не може да ни забрани.
Димо се усмихна и погледна погледа и.
- Обичам те! - каза Михаела.
- Обичам те! - повтори Димо.

Прочетете още »

Последни минути.

Иво видя кака Михаела целува Димо толкова силно и истинско.Ядоса се,блъсна Ема и тръгна към тях.
- Какво по дяволите правиш?
- Аз ли!? - попита Михаела.
- Да ти! Скъсахме и си намери друг! 
Когато Димо чу тези думи,му стана тежко.
- Остави я! - каза Димо.
- Ти пък кой си? - каза Иво ядосан.
- Човекът,който я обича и е готов на всичко за нея! - отговори Димо.
Иво започна да се смее.
- Значи избра него,пред мен? - обърна се към момичето.
- Да..едва сега осъзнах,че той ме обича!  - каза Михаела.
- Не е свършило! - каза Иво и се оттегли назад.

- Кой е този? - попита я Димо.
Михаела не отговори беше изпълнена с гняв и омраза към Иво. Цялото училище ги видя.
- Прегърни ме! - каза Михаела. Димо протегна ръце и я прегърна.Останаха така цели десет минути.Очите на Михаела се напълниха със сълзи,съжаляваше за случилото се.

Директорът каза няколко думи и подкани учениците да влезнат в училището.

- Ще се видим после. - каза Михаела. Димо беше в другия клас ''12 б''. Той се отдели от нея и тръгна със своите съученици. 

- Кой е той ? - попита Соня (приятелка на Михаела).
- Димо! 
- Защо не си с Иво?
- Разбрах,че не ме обича. Беше ми трудно да го накарам да ме мрази.Трябваше да лъжа, да се преструвам и да отчупвам парче от сърцето си, но така беше най-добре за него, а..може би и за мен.

Прочетете още »

Последни минути.

- Wow - каза Михаела.
Димо само се усмихна и наведе глава,срамуваше се,но беше честен.
- Влюбен си в мен?
- Да. - отговори Димо.
- Но ти не ме познаваш! - каза Михаела.
- Дали?
- Да! - каза тя със сигурност. Вътрешно тя беше щастлива,тя също изпитваше топли чувства към Димо,но никога нямаше да си го признае.
Оставаха 10 минути,до започването на първият учебен ден.
- Да тръгваме! - възкликна Михаела. - Ще закъснеем.
И двамата станаха с усмивка от масата и тръгнаха към улицата.
Димо доближи съвсем нарочно ръката си до нейната и и се усмихна. И двамата пристигнаха в училището хванати за ръце,всички погледи бяха вперени в най-популярното момиче в училището - Михаела. Тя помагаше на хората,даваше им съвети,подкрепяше ги.
Всички се чудеха какво точно се крие зад нейната усмивка,дали е щастлива или това е поредният фалшив признак за щастие.
- Защо всички ни гледат? - попита Димо.
- Дълга история! Някой ден ще ти разкажа,а сега да продължим да вървим без да се издаваме! - каза Михаела.
Димо я погледна,видя сигурността в очите и,издаващи топлина и кураж.Стисна я силно за ръката и продължиха да вървят.
- Кой е този,това със сигурност не е Иво - шептяха учениците.
Иво също беше намерил ново гадже - Ема от 10 клас.Така той си мислеше,че Михаела ще го ревнува и ще се върне при него.
Михаела и Димо вървяха по каменистия път в двора на училището и там сред многото лица видяха Иво,заедно с Ема,прегърнати.
Очите на Михаела се напълниха с ненавист,не можеше да повярва,че той е причинил това.
Тя хвана Димо и го целуна.

Прочетете още »

Последни минути.

Жадна за секс,любов и целувки,Михаела слезе от метрото заедно с Димо.
- Изчакай ме! - каза тя. Димо се спря и се обърна.
- Да изпием по кафе? - попита той.
- Колко е часа? - попита тя и погледна телефона си.
- Имаме 30 мин на разположение! -
- Достатъчно да се опознаем! - каза Димо.
Михаела се зарадва,че той вече беше в добро настроение и се радваше,че тя е причината за това.
Те излязоха от метрото и видяха едно кафе наблизо,прекосиха улицата и седнаха на една маса.
- Какво търсеше онзи път в блока? - попита я Димо.
- Дълга история! - каза Михаела.
- Надявам се 30 минути да стигнат?
- Бях при гаджето си - Иво - каза тя.
- Аа.. ти си имаш гадже? - попита я Димо.
- Имах!
-Какво стана?
- Разделихме се,заради едно момче! - каза Михаела.
- Така ли! И при мен стана така! - каза Димо.
- Кое е момичето на мечтите ти? - попита го Михаела.
Димо започна да се смее.
 След пет-минутно мълчание Димо реши да каже нещо..
- Ето го момичето на мечтите ми?
- Къде? - попита Михаела.
- Обърни се на дясно! - Още малко..
Михаела се обърна и видя нейното изражение в огледалото на една кола.

Прочетете още »

Последни минути. (ПРОМО + ) ЧАСТ 7.1

Михаела влезе през вратата на училището облечена в красива черна рокля,всички започнаха да я гледат.Миналата година тя прекрачи прага с Иво,но сега беше само,а до нея стоеше Димо.

- Колко се е променила! - ехтяха всички.

Михаела се предвижваше с грациозни крачки. Огледа се и видя Ема,Вики,Соня и другите от компанията.

- Здравейте момичета! - каза тя. Всички я прегърнаха.

- Това ли е новият? - попита я Ема.

Михаела не отговори,а само се усмихна.Това накара другите да се чудят за отговора и.

- От кога излизате ? - попита я Соня.

Тя отново не отговори.

- Ще се видим после ! - каза Димо,като я докосна по рамото.

Всичките и приятелки започнаха да го гледат с любопитство и с интерес.

_________________________________________________________________

Прочетете още »

Последни минути.

И двамата умираха от желание да се прегърнат.но и двамата бяха прекалено горди,да постъпят по този начин.
- Бях сигурен,че някой ден ще те срещна - каза Димо. Михаела се усмихна широко,а в очите и се появи блясък.
- Как си ти? - попита го тя.
- Добре съм,просто не съм щастлив - отговори Димо плахо.
- Случило ли се е нещо? - попита го Михаела.
- Опитвам се да забравя миналото..опитвам се да го изхвърля от живота си..  едва сега разбирам,че човек допуска стотици боклуци в живота си - натъжи се Димо.
- Но..
- Не не ме питай! - продължи той.
Михаела разбра,че дните на Димо са били изпълнени с тъга и мъка.
''Също като моите'' - помисли си тя.
 След няколко минутен разговор метрото пристигна и двамата се качиха. Беше претъпкано,нямаше къде да седнат и се хванаха за железните тръби.
Димо съвсем нарочно бутна ръката си към тази на Михаела и се усмихна.
- Ти къде учиш?
- Там където си и ти! - каза Димо и отново се усмихна и кимна. Сладки тръпчинки се оформиха по лицето му.
- Последен въпрос? - каза Михаела.
Димо я погледна и каза:
- Добре!
- Боли ли? - попита тя.
- Дали боли.. - засмя се Димо - Най-много боли да те лъжат тези,на които най-много си вярвал! - продължи той.
- Ясно! - каза Михаела.
 Михаела изгаряше от любопитство,какво е станало но се страхуваше да попита. Не знаеше каква щеше да бъде реакцията на Димо.

Прочетете още »

Последни минути.

VI глава

- Михаела! - чу се някакъв глас - Закъсняваш за училище.. - продължи някой.
Днес беше първият учебен ден,Михаела за последно щеше да прекрачи прага на училището.Тази година тя завършваше,предстоеше и една година изпълнена с трудности и много учене.
 Михаела отвори очите си,прозя се и стана от леглото си.Погледна часовника на телефона си и го остави на леглото.С леки стъпки тя се приближи към гардероба и извади роклята си,с която мислеше да отиде на училище.
Сложи малко грим на лицето си и излезе от стаята.
- Какво ще закусваш? - попита я майка и.
- Нищо! - отговори Михаела.
- Не може така,трябва да се храниш. Днес е много горещо и може да ти стане лошо! - каза майка и спокойно.
- Добре само,за да ти угодя.
Михаела извади един пакет корнфлейк от шкафа и бутилка мляко от хладилника,смеси всичко в купа и започна да яде.
 - Чао! - каза тя и излезе. Тръгна към метрото,което беше наблизо до тях.Купи си билет и седна на една пейка и чакаше метрото да дойде.
 - Остават 5 минути - каза тя.
В същото време някой друг слизаше по ескалатора,увеличил музиката.Михаела се обърна да види кой идва и видя един познат профил - момче облечено в тесни дънки и кецове.
 - Димо! - светнаха и очите. Стана от пейката и с бавни стъпки тръгна към момчето.
В този момент той също я видя. Очите на двамата светеха толкова силно,но никой не говореше и двамата се гледаха с един толкова величествен поглед.
- Михаела?- попита той.
- Димо? - попита тя.
И двамата започнаха да се смеят.Никой не можеше да повярва на това.Димо се доближи до Михаела,а тя се усмихна широко.

Пета глава от тук: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=530904656923276&set=a.527184703961938.137921.218736318140113&type=3&theater

Прочетете още »

Последни минути.

V глава

- Какво ти има? - попита Иво изплашено,като гледаше физиономията на Михаела,а тя само мълчеше.
- Махни се от тук! - извика Михаела силно,като започна да плаче.
Иво се разстрои,никога преди не беше нападан по този начин,а той си мислеше,че връзката им е вечна.
- Напусни живота ми! - продължаваше да вика Михаела.
Очите на момчето се напълниха с гняв,а той никъде не беше грешил(поне така си мислеше той).
- Тогава късаме! - каза Иво.
Когато Михаела чу това,започна да плаче по-силно,а той стана от леглото закопча ризата си и излезе навън,като тресна вратата на излизане.
Сърцето на Михаела отдавна беше изстинало,отдавна не чувстваше нищо към Иво.
А той мислеше,че тя го обича и и трябва малко време.Той беше ядосан,изпълнен с гняв,ненавист към момичето,което обичаше като луд,готов да я спечели обратно.
Сърцето на Михаела искаше Димо,искаше неговите устни,неговият мирис,неговият глас,искаше той да бъде с нея - сега и завинаги.
Михаела избърса сълзите си,тя беше силна.
- Господи,помогни ми.. - повтаряше тя.
Единият вървеше ядосан по пътя,а другият седеше тъжен в леглото си,едва сега Иво осъзна,че Михаела е нямала чувства към него,че той е загубилият!
- Тя ще бъде моя! - извика вътрешния глас на Иво.



ТРЕТА ЧАСТ ОТ ТУК: http://www.facebook.com/photo.php?fbid=529987377015004&set=a.527184703961938.137921.218736318140113&type=1&theater

Прочетете още »

Последни минути.

Михаела вече от три дни не се беше срещала с Иво,само говореха по телефона,а колкото до Димо,тя не знаеше нищо за него,а толкова и се искаше да го види.
Изведнъж някой почука на вратата.
- Влез! -отговори Михаела механично.
Някой леко открехна вратата и се показаха букет цветя от червени рози.Беше Иво,решил да намине да я види.От три дена се чудеше какво и има.
- Изненада! - извика Иво. А Михаела направи една фалшива усмивка и стана от леглото,прегърна го и го покани да седне.
- Как си? - попита я той.
- Добре,а ти?  - отговори му Михаела с безразличие.
Той видя,че е тъжна и реши да я пита.
- Защо си толкова тъжна ? -
 - Защото не мога да разбера връзката ни...понякога се чувствам сякаш сме приятели, друг път нещо повече от приятели, ноо понякога имам чувството, че съм просто непозната за теб - отговори Михаела.
- Глупости! - каза Иво. Тя видя,че той се ядоса и му скочи на врата,започна да го целува,а той да я опипва по гърдите.
Изведнъж на неговото място се появи момчето от блока - Димо.
Михаела се изплаши и се отдръпна на страни.Беше изпаднала в паника.

Глава III може да прочетете тук : http://www.facebook.com/photo.php?fbid=528107870536288&set=a.527184703961938.137921.218736318140113&type=3&theater

Цялата история тук: http://www.facebook.com/media/set/?set=a.527184703961938.137921.218736318140113&type=3

Прочетете още »

Последни минути

II глава

Михаела слезе на долния етаж заедно с непознатото за нея момче.Тя вдигна дясната си ръка и му посочи апартамента,който търсеше. Той съвсем бавно и нежно се доближи до нея и свали ръката и.
- Недей! Не сочи с пръст,не е хубаво! - прошепна момчето.
 Допира на мъжка плът върху кожата на Михаела остави следа в съзнанието и.Никой друг не я беше докосвал така преди,дори и Иво.
- Как се казваш  ? -попита го Михаела.
- За теб може да съм просто Димо! - каза той,като подаде ръката си,за да се здрависа със нея.
''Димо колко хубаво име'' помисли си тя.Михаела чу,че някой слиза от горният етаж и се забърза.
- Дано някой ден отново се срещнем? - каза Димо!

 Михаела го погледна и не отговори нищо.Видя черните му очи и леки тръпчинки се образуваха по бузите и от нейната усмивка.Засмя се и тръгне без да каже нищо.
Димо продължи да я гледа макар и в гръб.Черните му очи,приличащи на нощта започнаха да блестят,а Михаела докосна дланта си,където той преди малко я беше докоснал,слизайки по мраморните стълби.

Прочетете още »

Съдба

I глава

Той допираше устните си до нейните,ръцете му галеха нежният и гръб,а тя галеше косата му.

- Ще го направим ли? - попита я той,а тя се дръпна.

Той усети,че тя се отказва и я остави,като закопча дънките си,които беше откопчал преди малко.

- Какво ти става ? - попита я Иво.

- Страхувам се! За пръв път ми е,не искам! - каза Михаела.

Иво се ядоса,но се опита да не го покаже,не каза нито дума взе телефона си и започна да си играе по него.

- Така ли ще стоим ? - попита го Михаела.

- Ти не искаш нищо да правим! - възрази  Иво.

- Имам и презерватив,ако се страхуваш/ -продължи той.

Той беше толкова настоятелен,сякаш днес беше последният му ден!

Михаела отново се отказа и реши да си тръгне.

- На къде ? - попита я Иво.

- Ще се прибирам! - отговори Михаела.

- Нима не ти е хубаво с мен?  - каза Иво,той беше  момче на моменти,понякога се ядосваше,а понякога беше весел.Зелените му очи искаха само да докосват нежната плът на Михаела.

Тя се страхуваше да прави секс,само защото приятелките и казваха,че е страшно.

 Михаела стана и излезе от апартамента на Иво.Започна да слиза на долу по стълбите,докато някой не я извика.

- Хей,момиче?

Михаела се обърна и погледна нагоре.Там стоеше високо момче,с тъмно руса коса и черни очи.

- Мен ли викаш? - попита Михаела.

- Да,Знаеш ли къде се намира апартамент 6 - попита я той.

- Да на долния етаж.Последвай ме и ще ти покажа - отговори му Михаела.

Той я послуша и заедно тръгнаха към долния етаж.

Прочетете още »

Top 10 Of the week OCTOBER

 

TOP 10 OF THE WEEK

      Avicii - Super love е на 10 място.















Taylor Swift - We are never ever getting back together
е на 9-то място.

Pink - Blow me e на 8-мо място.

Nicki Minaj Pound the alarm е на 7-мо място.

Florance + the machine - Say my name 
е на 6-то място.

Conor Maynard - Vegas Girl 
е на 5-то място.

Justin Bieber - As long as you love me е 
на 4-то място.

Big Time Rush - Windows Down е на 3-то място.

One Direction - Live While We're Young е на 
2-ро място.

Lana Del Rey - Summer Time Sadness е на 1-во място в нашата класация 

Прочетете още »