ПСИХОПАТЪТ (Part 2)

/2/
*I'm alive*
След като се успокоих ми се приспа, Не бях свикнал с морфина.Очите ми бяха червени.Нямаше прозорци,само споменатите бели стени.Но най-важното от всичко е това,че мира стоеше в душата ми и така постепенно забравях за изкормването.Поемайки въздуха от стаята аз започнах да се лекувам. Глътка след глътка и така една година.Бях в добро психическо състояние,за мен годината мина бързо - от лекаря в стаята и така цели 12 месеца.Без допир до истинската същност на живота.
- Поздравления! Изписан сте - чух да ми казва доктора.Радвах се,защото щях да помириша въздуха извън лудницата.Тръгнах с малкото багаж,излязох и изведнъж нещо в мен се промени,може би защото вдишах от въздуха.Стоя пред вратата.
- Сега къде ще отидете - ме попита една сестра.
Наистина не знаех къде ще отиде.Първо трябваше да си намеря подслон,после да мисля за напред. Тръгнах по улицата,гледайки странно хората.Изведнъж усетих нещо да докосва краката ми,беше малко коте.Изритах го и тогава се сетих за изкормването на една жена,за кръвта в стаята си.После видях един странник,да много по-странен от мен.
- Ей ти - извика ме той.
Аз го погледнах,а той ми показа с ръка,че иска да отида към него.