Психопатът (част 3)

Тръгнах към него.Всяка моя крачка ме приближаваше към една от тайните на живота.
- От къде си ти страннико - ме попита той.
- Местен съм - отговорих аз.Може би бях мистерия за всички,защото стоях дълго време в психиатрията.Но никой не знаеше моята история.Продължих да говоря с него и разбрах,че се казва Джон - това име ми беше познато.
- Имам работа за теб - ми каза той.Учудих се.И не казах нищо.. чух да ми казва,че иска да се срещнем довечера в изоставения стадион.Съгласих се,макар че не знаех какво правих.Наистина нетърпеливостта в мен надделяваше. Не можах да стоя така чаках да дойде вечерта..И ето отново чух ''Забога''
Дали нещо стана с мен..дали ще се върна пак там.В главата ми настъпи хаус.Чувах само ''Забога'' и нищо друго.Паднах да колене,опитвайки се да дойда на себе си.И тогава реших,че трябва да убивам.. да видя вътрешностите на хората и да си играя с мозъците им.Може би само така щях да се спася.От тук нататък реших,че трябва да живея само за себе си.. с целта хората да ме наричат ПСИХОПАТ.