Психопатът.

I глава.

*Психиатърът*

 Стоях в стаята вцепенен,поемайки поредната глътка въздух от живота.Гледайки синьото небе виждах себе си - една безкрайна Вселена,която може би криеше тайните на живота.Поемайки въздуха от стаята усещах как безсмъртието навлиза в душата ми и имах чувството за вечност.Душата беше готова да отлети към Небесното царство .. Чух някакви стъпки да се приближават към мен..

- Забога -каза някой.Станах отворих вратата,а там стоеше великото НИЩО! Видях само кръв по пода,но не се уплаших. Гласът беше реален. Върнах се обратно в стаята си.. Седнах и отново чух стъпките и поредното ''Забога'' и нищо повече... Отворих прозореца,а навън беше пустош,нямаше никой.. Започна да духа вятър,опитах се да затворя прозореца,но не стана.Усещах как  вятъра ме удря и отново поех поредната глътка въздух.Всичко отмина и изгря слънце .. пътя се напълни с минувачи..лъчите озариха тъмната стая и петното кръв се изясни. В ъгъла стоеше някой.

- Кой си ти - питах аз,дори не ми пукаше. Мълчеше.. Отново попитах и не получих отговор..

Приближих се към него.. и го докоснах .. тогава главата му падна пода се напълни с кръв,а отворените му очи бяха толкова плашещи.. взех сърцето му и го добавих към колекцията си..- всичко това казах на ПСИХИАТЪРЪТ ,той започна да ме гледа,сякаш бях призрак..Викна сестрите и те ме отведоха в стаята с белите стени.. закопчаха ме и ми биха дозата морфин.И така в душата ми настъпи спокойствие..но все още исках да убивам..