''Скъпо дневниче,
Димо е прекрасен човек.Разбрах,че ме обича,че иска да бъде с мен.Днес след часа по философия,той ме чакаше в двора на училището с един огромен букет рози.Всъщност букета беше скрил лицето му,едва го познах,но когато започна да се приближава към мен го видях.Погледнах го в очите,а той ми се усмихна,очите ми се напълниха със сълзи.За малко да заплача.Той ми подаде букета с красиви,червени рози и ми каза: 'Обичам те!'. Знам,Знам винаги ми казваше обичам те,но днес го почувствах.
В момента гледам букета и си мисля за него.Остават още 5 дена до празника на влюбените.''
Това написа Михаела в дневника си,затвори го и го остави в шкафа,като го заключи.
- Михаелаа,телефона ти звъни ? - викана майка и.
Тя беше оставила телефона си на долния етаж.Тя слезе по стълбите и вдигна телефона си.
- Обичам те! - някой прошепна.
- Димо ти ли си? - попита тя.
- Обичам те! - отново каза гласа.
- Кой е? - попита Михаела. - Кой е ? - продължи да пита тя.
- Аз съм,толкова ли бързо ме забрави? - каза гласа,а всъщност това беше Иво.
- Остави ме на мира!! - каза Михаела и затвори тя.
Изведнъж се натъжи.
Качи се в стаята си и легна на леглото,като започна да плаче.
