Интервю с Ема Уотсън за ''Хари Потър и даровете на смъртта''

Трудно ли е да се разделите с героиня, която сте играли в продължение на десет години?
Ема Уотсън: По-скоро е трудно е да се свикне с мисълта, че се изминали десет години. А истината, е че Хърмаяни ще продължи да бъде част от моя живот, поне за определено време. Тепърва ще рекламираме филма, а догодина е ред и на втората част. Доколкото знам, режисьорът ни не е приключил с монтажа на втория филм, което означава че ще имаме още работа по някои сцени. Хората не знаят, но дори ни предстои да презаснемем напълно една много важна сцена от Част 2. Ще я заснемем преди Коледа и работата ще отнеме не повече от два дена. Както виждате, все още не сме приключили.

Можете ли да поговорите за еволюцията на Хърмаяни като героиня? И мислите ли, че в нея има малко и от Вашия характер?
Ема Уотсън: В последния филм, Хърмаяни е много по-уверена. Това не е малкото многознайно момиче което помним от първия филм – според мен, тя е вече един напълно изграден и пълнокръвен образ. И да, тя определено притежава някои неща от моя характер и аз съм взела по нещо от нея. Със сигурност тази роля е оказала влияние върху мен като личност. Всичко е на подсъзнателно ниво и много трудно мога до го обясня, но знам че е така. Радвам се, че докато снимахме последния филм, Дейвид (Йейтс, режисьора) ми се доверяваше напълно и в много случаи ме оставяше да импровизирам. Това много ми помогна.


Как реагирахте, когато разбрахте че последния филм ще бъде разделен на две части?
Ема Уотсън: Ще бъда честна – когато разбрах за това все още снимахме “Нечистокръвният принц” и веднага си казах, “Боже, предстои ни толкова много работа, защо изобщо ще го разделят на две, толкова ли е трудно да съберем всичко в един филм?” Сигурно бях прекалено изморена, но определено не бях доволна от тази новина. Но на следващия ден се замислих и малко по-късно Дейвид ми каза, “Виж, невъзможно ще бъде да съберем цялата тази история в един единствен филм. Твърде много е.”.След това имахме двучасова среща с продуцентите, и тогава разбрах че това е било най-правилното решение. Всичко придоби смисъл и аз напълно ги подкрепих.

Няма коментари:

Публикуване на коментар