Тя отново стоеше сама,изгубена в спомените си,шетайки из мислите си,тя си спомняше за момчето,което тя наричаше лъжец.Месеци наред тя не можеше да забрави момчето,в което тя се влюби.Не можа да го изтрие от мислите си,макар че и причини толкова много болка.Винаги,когато приятелите и казаха да го забрави,очите и се изпълваха със сълзи,но тя знаеше,че големите момичета не плачат.Може би,като всяко момиче,което...
